Sep 8, 2007, 11:24 AM

Разменили са сърцето ми

  Poetry
750 0 1

Разменили са сърцето ми горещо -
в една студена сутрин, изглежда!

Докато съм спала
под тежкото одеало,
друго сърце са ми дали,
чуждо сърце, гумено -
Неизвестни Сили безумни,
отвън долетели -
моето сърце са взели,
мътните ги взели!

Моето сърце шумно!

Докосвах го преди,
а сега не успявам!
Днес тупти по нов начин,
различен, по-плавен,
да го докосвам вече не мога!
Къде е моето сърце дълбоко?

Чувствам се различна много -
Имам ново сърце -
локумено и отлично,
вместо истинското си сърце -
мелодично.

И вече не чувствам, 
и вече не усещам друго,
освен сладка победа
локумена,
и днес усещам само сладка победа
гумена,
днес усещам само сладка победа
жестока
и спокойствие течно -
без тревога и болка –
удоволствие вечно!

Разменили са, явно,
моето пеещо сърце
със друго – доволно и празно
съвършено, неумиращо сърце...

и сега аз съм каменен блок
от стената на древен замък:
за туристите разходка и сън -
без своето истинско сърце -

нищо повече не съм!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ема Венева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...