Jun 18, 2023, 4:17 AM

Размишление

  Poetry
406 0 0
Размишление 

 

Прави нещо човек - амулети например, и на хората дава, но условие поставя.

Аамулетите тез да се носят!

Обещава, взема, и да го носи амулета този - не.

На човека му харесва глупостта.

 

Защо - защото в мътната тази вода се живее по-леко.

 

Лекото живеене без цел, обаче, смърт за духа е.

Който не изкачва върло всеки ден ил често, губи на живота шанса.

В името на лекия живот, кълне се той на глупостта.

Лъже, унижава се - принизява се.

 

"Никой не знае" - на кълката тази лъжеца лежи.

А аз ще го попитам: Къде отиваш ти?

И ще отговоря - в безсмислие и пустота.

И ще му задам въпроса три.

 

Имаш ли в тялото здраве?

Доволна ли е душата твоя?

Имаш ли дух силен?

Не, не, не - ха сега де накъде?

 

Сам си си затворил пътищата.

Амулет не ми трябва, християнин съм аз.

Или - не нося нищо на шията.

Моите амулети не са нахални - и за всека шия не са.

 

За мен какво е важно. Да имам дело, светлина и път.

Дело и дела щом имам, всичко имам.

Особено, когато здрав съм.

Доволна когато е душата моя.

И силен - духът!

 

Слава на Велес!

 

Ура

 

Лесничея

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Леснич Велесов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...