Размисли
Грешница!
Идиотка и още нещо!
Но той не знаеше какво!
И не искаше да разбере.
Блудница!
Гонеща някакви интереси.
Но защо ли?
Той не можеше да разбере.
Единствена.
Само тя.
Той не можеше да погледне в душата й.
Не искаше. И не знаеше как.
Болка. Унижение, страх.
Какво пък?
Да си вземе багажа и да си ходи.
При кого?
Децата.
Домът. Който не беше само неин.
На двамата.
За какво ли?
Суета.
Мълчание, убийствено при това.
След скандала.
До кога ли?
Доста мина…
Тя не плачеше…
Очите й, душата – бяха празни.
Някой лани ги беше обрал.
Мълчание.
Несрета.
Но щеше да намери път,
не сега, а някога.
Едва ли? След толкова закани
можеше да открие света -
свят за двама.
На яве. В съня бе различно.
Безличност, без патос -
багажа да събере.
Ще тръгне нанякъде.
Накъдето й видят очите…
Боли. Боли. Боли.
Защото ги обичаше,
но не й позволиха да се докаже.
Може би.
След пиянството -
сутринта друга песен
ще й подхване.
Дали? Докога ли?
Душата й се оказа зейнала яма -
без дъно, но… със капак.
Макар да е отдавна в рани,
които и днес кървят…
Докога ли ще издържи?
14 октомври 2007
NG/nnn
© Нели All rights reserved.
