Размисъл
Силата на времето е в бремето.
Бавно и полека те товари.
Възрастта видоизменя скелета
и не можеш да вървиш изправен.
А преди вървеше пълен с гордост.
Винаги прегърнат с любовта си.
Тя ли теб те изостави подло
или ти я размени, нещастнико?
Както и да е. Носи товара си
и прибавяй още. Още. Още...
Компенсирай с него изневярата.
Гъделичкай чувството за мощност.
Знаеш ли, че някъде по пътя,
кротко ще приседнеш във канавката.
Ще стовариш всичко от гърбът си
и ще се загледаш нежно в мравките.
С тиха завист ти ще им се радваш,
щом ги разбереш, че нямат минало.
И ако после, тръгнеш безбагажен,
ще си прероден - и то завинаги.
© Александър Калчев All rights reserved.
