alkaltchev (Александър Калчев)
257 108
Mar 30, 2008, 9:33 AM

Размисъл  

  Poetry » Phylosophy
787 0 15
 

Силата на времето е в бремето.

Бавно и полека те товари.

Възрастта видоизменя скелета

и не можеш да вървиш изправен.

 

А преди вървеше пълен с гордост.

Винаги прегърнат с любовта си.

Тя ли теб те изостави подло

или ти я размени, нещастнико?

 

Както и да е. Носи товара си

и прибавяй още. Още. Още...

Компенсирай с него изневярата.

Гъделичкай чувството за мощност.

 

Знаеш ли, че някъде по пътя,

кротко ще приседнеш във канавката.

Ще стовариш всичко от гърбът си

и ще се загледаш нежно в мравките.

 

С тиха завист ти ще им се радваш,

щом ги разбереш, че нямат минало.

И ако после, тръгнеш безбагажен,

ще си прероден - и то завинаги. 

© Александър Калчев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??