Размисъл, драги ми читателю...
Приседнала, размислям живота на света,
как мъдрост, вяра да осмислят века...
Христос е казал: Друг, друга люби,
възлюби Бога, по-човечен бъди!
Но кой да чуе, по грешен път върви
и страда, и плаче в човешките дни....
Какво са имоти, излишества, злато, пари,
пропилян е Живота, няма слънчеви дни...
Най важното зная, животе, разбрах,
любов да прегърнеш, да бягаш от грях!
Не е важно колко ли имаш или какво,
а духовното аз и имаш ли до теб, кого ?!?!
Дали си обич дарил и усмивка щастлива,
кого зарадва, на кого усмивка дари...
Дарил ли си спокойствие и радост,
кого в живота труден ощастливи...
А той, животът, си отива, мъждука и върви,
и там на края не трябват ни власт, ни пари...
Но колко души ограби, разплака, я кажи...??!?
Какво окраде, какво разсипа, и унищожи...
Ще дойде и съдният ден, идва за всички, аз зная,
на всичко, всичко, Животе, идва му края...
Притегли добрините, делата човешки,
замисли се,Човеко, за своите грешки...
Даде ни Бог щедро учение, истинска Вяра,
да пребъдваме човешки, всичко със мяра!
Прегърни този дар Божествен от небето,
промени живот, осмисли битието...
Благодаря ти, Боже, за дарбата и този стих!
С твоята обич в сърцето безкрайно дарих!
Дай мъдрост, Боже, на моя изстрадан народ,
духовно да израсне, за по-добър живот!!!
© Елена Калчева All rights reserved.
