Jul 26, 2015, 12:30 PM

Разнищена същност

  Poetry
570 0 3

                                                   Разнищена същност

 

 

Омерзено време! Хора и мисъл

на похабена вече съвест....

Човекът в болка днес е написал

непозната за лъжата повест.

 

Разнищена същност, живот нереален...

От тъга неразчистена плът.

Погреб за лъжец идеален,

потънал в нечовешка скръб.

 

 

Дори светецът става лъжец

когато сам живее в радостта.

Самотникът няма живец...

Раздялата носи скръбта...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йонка Янкова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти Влади.Ведър и спокоен ден желая.
  • Благодаря ти мила Тони.лека вечер и приятни сънища
  • Интересна и добре представена творба.Харесва ми!
    Темата е интересна и добре завършена!
    Поздрав, Йонче! Ведър ден!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...