Разнищена същност
Омерзено време! Хора и мисъл
на похабена вече съвест....
Човекът в болка днес е написал
непозната за лъжата повест.
Разнищена същност, живот нереален...
От тъга неразчистена плът.
Погреб за лъжец идеален,
потънал в нечовешка скръб.
Дори светецът става лъжец
когато сам живее в радостта.
Самотникът няма живец...
Раздялата носи скръбта...
© Йонка Янкова Всички права запазени