Разнищи се тъгата ми
Тъгата ми разнищи се във тишината.
В мълчание и пареща сълза превърна всеки стон.
И болката от спомена прегърнала завинаги,
без теб ще ме гори със образ тъй любим.
В огнището догарят и последните милувки.
Ридаят не прогледнали усмивки от вина.
И в дим превръщат всяка истина,
която ще ме следва, защото е съдба.
Надпяват се във хор целувките ми парещи.
Във вопъл се превръщат от което ме боли.
А бяха тъй желани на разсъмване,
и белегът им дълго знам ще си личи.
И ти ще носиш спомена в сърцето.
Ръцете дали ти любов със много топлина.
Ще те целуват устните на другата тъй нежно
и ще ти напомнят за обичана от теб жена.
© Таня Кирилова All rights reserved.
