Разнищи се тъгата ми
Тъгата ми разнищи се във тишината.
В мълчание и пареща сълза превърна всеки стон.
И болката от спомена прегърнала завинаги,
без теб ще ме гори със образ тъй любим.
В огнището догарят и последните милувки.
Ридаят не прогледнали усмивки от вина.
И в дим превръщат всяка истина,
която ще ме следва, защото е съдба.
Надпяват се във хор целувките ми парещи.
Във вопъл се превръщат от което ме боли.
А бяха тъй желани на разсъмване,
и белегът им дълго знам ще си личи.
И ти ще носиш спомена в сърцето.
Ръцете дали ти любов със много топлина.
Ще те целуват устните на другата тъй нежно
и ще ти напомнят за обичана от теб жена.
© Таня Кирилова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Тъжно,но много...много красиво поетично откровение!Обичам да те чета!
-
Спомените са единственото, от което не можем да избягаме! Прекрасен стих, Таня! Дори тъгата е някак красива.
-
Нека!
Много хубав стих!
Поздрави, Таня! -
спомените са неразделна част от нас,Танче!!!
много добре казано! -
"Надпяват се във хор целувките ми парещи.
Във вопъл се превръщат от което ме боли.
А бяха тъй желани на разсъмване,
и белегът им дълго знам ще си личи."
Чудесно!!! Поздравления, Таня!!! -
Много хубав стих!
Поздрави,Таня! -
тъжна поетична емоция...
но затова пък прекрасен стих...!
с обич, мила Таня. -
Дано!!!
Със сигурност ще останат спомените!
Чудесен стих, Таня!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
