Разногледи пътища
Разногледи ли сме ние,
гледайки в различни все посоки,
пътят общ е, но се вие
в какви ли не насоки.
Тъй трудно е на кръстопътя
решение да взема неизбежно.
Бавно крача, сякаш пъпля,
все отлагам, пак небрежно.
Не мога, нямам сили, дух,
отдавна всичко ми омръзна,
нагледах се на всичко, всичко чух.
На живота нишката ми се изплъзна.
Поех живота в своя коловоз,
пое и ти по своя – без да знам,
нахалос проиграх последния си коз,
без един-едничък трепет да ти дам.
Виновно гледаме встрани,
по разногледи пътища пак крачим,
обичаме се, но разделени сме души,
да се смеем ли, или да плачем.
О’ Донован
© Пламен Николов All rights reserved.
