Разочарование
Разочарование
Сърцето ми направо нараниха.
Змия е в пазвата ни завистта…
Те дързостта ми просто не простиха.
И аз пред тях не преклоних глава!
Те плюха върху мръсните си длани…
И слънцето замериха със кал…
И моето сърце покриха с рани...
На любовта ни искаха провал..
Aз като звяр облизвах свойте рани.
Под мен земята взе да се руши…
А те зарадвани, затриха длани.
За мен те бях хора без души!
Не искам да простя на тия хора!
Не мога и до днес да им простя…
Петняха името ми без умора.
Едва успях честта си да спася!
Така че бях докрай разочарован.
Притискаха ме техните лъжи.
Животът ми ненужно бе отровен!...
Това се случи в мойте младини!
Почерниха ме още в младостта ми...
Окаляха най-чистата любов.
И вярата ми в хората се скъса.
И в стон превърнаха те моя зов!...
© Христо Славов All rights reserved.
