Jul 21, 2009, 8:14 AM

Разпален огън

  Poetry » Love
827 0 0

РАЗПАЛЕН ОГЪН

 

 

Разпален огън си,

а аз съм въгленче във него.

Пламтиш и топлиш ти,

а аз горя във него.

 

Езици огнени ме галят всекидневно,

във пламъците твои щом навлезна.

И чувствам се така вълшебно,

като дете, прегърнато от майка нежно.

 

Гори, топли ме все така,

на огъня ти с огън ще отвърна.

Дори да стана аз искра,

дори във пепел аз да се превърна.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Васил Гурбачов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...