Jul 21, 2009, 8:14 AM

Разпален огън

  Poetry » Love
829 0 0

РАЗПАЛЕН ОГЪН

 

 

Разпален огън си,

а аз съм въгленче във него.

Пламтиш и топлиш ти,

а аз горя във него.

 

Езици огнени ме галят всекидневно,

във пламъците твои щом навлезна.

И чувствам се така вълшебно,

като дете, прегърнато от майка нежно.

 

Гори, топли ме все така,

на огъня ти с огън ще отвърна.

Дори да стана аз искра,

дори във пепел аз да се превърна.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Васил Гурбачов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....