Не помня кога съм те искала.
Преминавам през бели мъгли,
без да търся къде да се впиша.
Ако ти ме запомниш - уви.
Аз не помня кога съм се спирала.
Сея бури в безплодни земи,
без реколта след мен да обирам.
Ако след мене жънеш - дали
ще засищат плодовете на вятъра?
За мене да питаш недей.
Твърде ефирна съм, за да съм чакана.
Някъде назад ме разпилей.
29.12.2010г.
гр. Сопот
© Събина Брайчева All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
