Не помня кога съм те искала.
Преминавам през бели мъгли,
без да търся къде да се впиша.
Ако ти ме запомниш - уви.
Аз не помня кога съм се спирала.
Сея бури в безплодни земи,
без реколта след мен да обирам.
Ако след мене жънеш - дали
ще засищат плодовете на вятъра?
За мене да питаш недей.
Твърде ефирна съм, за да съм чакана.
Някъде назад ме разпилей.
29.12.2010г.
гр. Сопот
© Събина Брайчева All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
