Разплака ме... отново нощта
и сълзите копнежно танцуваха,
отрони душата тъжна луна,
призрачни длани небето целуваха.
Разплака ме... отново любовта,
дращейки по гореща ламарина,
само спомен тръпчив остана сега,
че с нея някъде пак се разминахме.
Разплака ме... отново самотата,
свила се в най-тъмната ми стая,
посяла в недрата си кървяща сълза,
победоносно събира в шепи урожая. ...