Разплаках се...
Разплака ме... отново нощта
и сълзите копнежно танцуваха,
отрони душата тъжна луна,
призрачни длани небето целуваха.
Разплака ме... отново любовта,
дращейки по гореща ламарина,
само спомен тръпчив остана сега,
че с нея някъде пак се разминахме.
Разплака ме... отново самотата,
свила се в най-тъмната ми стая,
посяла в недрата си кървяща сълза,
победоносно събира в шепи урожая.
Тъмни мисли... пак ме разплакаха,
стенания потъващи в земен кошмар,
колко пъти на кръста ме разпваха
и обръщах лицето за пореден шамар.
Разплакаха ме... вашите стихотворения,
изпълнени с радост, болка и тъга,
от сърцето изтръгнати красиви творения
отразиха се в моята огледална душа!
© Мария Манджукова All rights reserved.
