Jan 26, 2025, 8:53 AM

Разплата

402 0 0

Понякога се чудя колко сили имам още
Дали ще издържа до края
Има дни, в които съм безпомощен
И такива, в които не мога да трая

 

Умът ми прави грешки, в душата ми тежи
Всеки ден нечия гнусна лъжа пред мен лежи
Не искам да повярвам, не мога да простя
Понякога от яд дори не мога да заспя

 

Силен съм - да, но искам още сила
Сам да преборя тоя шибан, земен ад
Не искам да чакам от някой закрила
Стига вече с тези крачки назад

 

Научих неща, които не идват лесно
Уроци от живота, трудно поносими
Нямам нерви вече, да играя честно
С фалшифи хора с псевдоними

 

И когато дойде време за разплата
Без угризения и капка жал
Да им го набия здраво в устата
Да ги замерям с мръсна, черна кал

 

За всички обиди и унижения
Които стовариха на моята глава
Греда след греда, болка, огорчения
Но всичко се връща... това е съдба
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Златин Неделчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...