May 31, 2011, 9:59 PM

Разпятие 

  Poetry » Phylosophy
757 0 7
Бе утро над смирената река,
когато с тежки стъпки прекоси я
на изгрева стихийният пожар.
И с думите на новия месия
разбуди птица и дърво, и трън,
светулките, одрямали в шубрака.
Вървеше през полето като в сън
мъжът, когото всички дълго чакаха.
И този мъж донесе кръстен знак
и с възгласи светът ни го посрещна.
Заслушани в гласа му чист и благ,
сърцата ни олекваха от грешност. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентина Йотова All rights reserved.

Random works
: ??:??