Разпятие
Сто спомена на гръб понесох днес…
по-тежки от очакване за обич.
Самоубих се с пика от копнеж,
ала възкръснах – с мислите нагоре.
Ти беше забраненият ми плод,
едно усещане за тиха пролет.
В очите ти открих вселенски код,
от самотата ти запалих огън.
Доверието ми – любовник на мечти,
ще свие в млечен път една надежда,
ако обикнеш – чувства си изпил
и този свят е изворче на нежност.
Ела в прегръдките ми – храмове
и изповядай сънищата твои…
Мъжете сме ловци на грехове,
а красотата ти е жертвеник за Бога.
Разкъсай с дъх желанията ми
и после във капризи ме орисвай.
На твоя кръст е изпитание
като поклонник да увисна…
© Михаил Цветански All rights reserved.
Красива да е вечерта ви!
