тюркоаз (Мариола Томова)
940 8311
May 21, 2009, 6:57 PM

Разпътен вятър 

  Poetry » Love
593 0 5

На произвола на вятъра се обричам

и потрепервам пред познатата битка.

Тя ме обзема -  в разсипала се градушка,

аз нея - в стон, там душата разпуска.

И прозорлива е съдбата навярно,

и в галеник свой ме превръща...

А отеснял е светът вече за мене,

към яснота все настройвам си мислите -

по-свободна, по-лека превърна ме,

без тъга в небосводите да политам...

А бях теменужка, срамежливо разцъфнала...

Но разпътен вятър във вечност превърна ме...

© Мариола Томова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??