На произвола на вятъра се обричам
и потрепервам пред познатата битка.
Тя ме обзема - в разсипала се градушка,
аз нея - в стон, там душата разпуска.
И прозорлива е съдбата навярно,
и в галеник свой ме превръща...
А отеснял е светът вече за мене,
към яснота все настройвам си мислите -
по-свободна, по-лека превърна ме,
без тъга в небосводите да политам...
А бях теменужка, срамежливо разцъфнала...
Но разпътен вятър във вечност превърна ме...
© Мариола Томова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
