тюркоаз (Мариола Томова)
940 8311
21.05.2009 г., 18:57 ч.

Разпътен вятър 

  Поезия » Любовна
585 0 5

На произвола на вятъра се обричам

и потрепервам пред познатата битка.

Тя ме обзема -  в разсипала се градушка,

аз нея - в стон, там душата разпуска.

И прозорлива е съдбата навярно,

и в галеник свой ме превръща...

А отеснял е светът вече за мене,

към яснота все настройвам си мислите -

по-свободна, по-лека превърна ме,

без тъга в небосводите да политам...

А бях теменужка, срамежливо разцъфнала...

Но разпътен вятър във вечност превърна ме...

© Мариола Томова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??