Oct 28, 2020, 8:30 AM

Разриви

  Poetry » Love
640 0 1

Да не избира мене. 

Но да ми размаже червилото. 

Да не разбира от стихове. 

Но да чете от моите. 

 

Да ми пореже душата. 

Да ми лази по нервите. 

Да ми стъпва накриво.  

Да ми боде в очите. 

 

И аз да не мога нито въздух да си взема.

И аз да не мога нито дума да напиша.

 

Аз ей такива разриви

искам на сърцето. 

 

Ей такива! 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Maria Radeva All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...