Разстояния
Разстояния
Оттук нататък аз не съм ти ближен
и твоят свят за мене е неведом....
Развих способността си да те виждам,
щом спрях към теб вторачено да гледам.
И да дочувам, без да си наблизо,
в пердетата смехът ти как разлиства.
Откъсвам цвят от него и възлизам
по хълма на неравните си мисли.
Леглото пази още от обема
на хълбока ти, рамената млечни.
И моите желания приемат
извивките им, сутрин или вечер.
И всеки миг изглежда недокоснат:
прозорецът... И ти в ръката с гребен.
И бъдещето все виси на косъм,
а всеки миг отминал е погребан...
© Ивайло Терзийски All rights reserved.
