May 26, 2009, 8:19 PM

Разстрел

  Poetry
1.2K 0 0

Разстрел. Присъда като за осъден.

Един единствен изпълнител - Той.

В цевта вместо куршум - дума.

Прицелване. Докосване на спусък.

Изстрел. Вой.

Разстрел с(ъс) дума в гробна тишина.

Кървава сълза тече по бяла скула.

Рикошет случаен в(ъв) отсрещната стена

отеква, връща се, отново удря.


Разстрел. Един единствен - СБОГОМ.

Плътта пронизана е с тоз куршум.

Сърцето пръснато на хиляди микрона.

Душата поразена чезне като в сън.

Разстрел. Очите бистри бавно потъмняват

и пръстите са стиснати в юмрук до бяло.

Земята черна. Подкосена там остава

една любов живота си не изживяла!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислава Ризова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...