Aug 18, 2016, 12:21 AM  

Разсъдъчно 

  Poetry
686 3 10

Спомен -
топлина
в изстиващите длани на дните.
Опит за възкресение
от восъчната отливка на миналото...
цвете под преспа,
мечтаещо да поникне.
Крехка надежда
за бъдеще...

© Младен Мисана All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Какво красиво определение на спомен!
  • Хареса ми стиха ти , Младене!Поздравления!
  • Харесах!
  • Страхотно противопоставяне на понятията, Мисана - майстор си! Поздравявам те, приятелю!
  • "И накрая затворил очи,
    в мен остана до сетния дъх,
    само тя, все така да гори..
    От надежда се ражда светът!"
  • Красиво стихо, красив финал, поздравления. Неизменният ти стил!
  • Поздравления Приятелю! Неизменно в твоя стил, красиво, одухотворено, възвишено!!!
  • Хареса ми движението по възходящата на живота: спомен-опит-мечта-надежда!
  • Но облаците валят и разказват истории с вечна пролет в очите си огнени... Мисана, възхищавам се на поезията и личността ти! Със стихотворението ти ме вдъхнови да напиша нещо. Споделям го:

    Песен до облака

    Пролетта ще надникне
    и ще стопи снеговете,
    кокиче ще стопли
    очите на слънцето.
    Със своето минало
    напои световете...
    А зимата също
    премръзна.

    Сърдечен поздрав и пожелание за още много успехи! Пролет в сърцето!
  • Хубаво стихо! Чудесен, оптимистичен финал. Надеждата е последното нещо, което ни остава. Поздравления!
Random works
: ??:??