Разсъмване
Благодарна съм за тихите нощи.
Душата ми прелива от нежни слова,
гърдите пазят нежни чувства.
Ручеи бистри понасят мисълта.
Различна е нощта от всеки ден.
Вятър пролетен гали моята душа,
нежността спира в неспокойния ми свят
и една любов прелита през бурния ми ден.
Денят завихря съдбата в своя кръговрат,
самовглъбяването тихо в буря се люлее.
Поглъщам всеки зов и всяка болка
на шумния и злобен ден.
Страхът за хляба, за живота,
скривам го от близкия за мен човек.
И зов за борба, словесен спор.
И каква е ползата от тази битка?
Заслепени хора доста и никой не вижда
в нощите неспокойния човек.
А трябва да разсъмне!
Денят да бъде равен на нощта!
Сънят да бъде спокоен за всеки.
Човек да бъде всеки роден на таз земя.
Да се разсъмне и ясното небе да озарява всеки.
Любов да докосва нежно сърцата човешки.
И ето!
Разсъмва и утрото дарява света
със своята надежда – зора.
© Йонка Янкова All rights reserved.
