yankova41 (Йонка Янкова)
587 1833
Apr 16, 2017, 10:18 PM

Разсъмване 

  Poetry » Love, Free verse
307 0 7

Благодарна съм за тихите нощи.

Душата ми прелива от нежни слова,

гърдите пазят нежни чувства.

Ручеи бистри понасят мисълта.

Различна е нощта от всеки ден.

Вятър пролетен гали моята душа,

нежността спира в неспокойния ми свят

и една любов прелита през бурния ми ден.

Денят завихря съдбата в своя кръговрат,

самовглъбяването тихо в буря се люлее.

Поглъщам всеки зов и всяка болка

на шумния и злобен ден.

Страхът за хляба, за живота,

скривам го от близкия за мен човек.

И зов за борба, словесен спор.

И каква е ползата от тази битка?

Заслепени хора доста и никой не вижда

в нощите неспокойния човек.

А трябва да разсъмне!

Денят да бъде равен на нощта!

Сънят да бъде спокоен за всеки.

Човек да бъде всеки роден на таз земя.

Да се разсъмне и ясното небе да озарява всеки.

Любов да докосва нежно сърцата човешки.

И ето! 

Разсъмва  и утрото дарява света

със своята надежда – зора.

© Йонка Янкова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??