Sep 15, 2007, 4:09 PM

разтреперена пред тебе мълча

  Poetry
807 0 1

Мълча пред теб и треперя,
тръгнах след теб и не можах да се върна,
изгубих се и не мога да се намеря...
Боже! В какво ме превърна?


Какво съм аз? Знаеш ли? Кажи!
Изобщо способна ли съм още да обичам?
Или просто по твоите следи
ей-така, по навик, си тичам?


Наляво - стена, надясно - стена,
напред, назад... наникъде не става,
зарязана съм на кръстопътя ти сама
и самообричам се на забрава.


Не мога да дишам от обич към теб!
И пак треперя, треперя сама,
студено ми е във сърцето ти от лед.
И пак разтреперена пред тебе мълча...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петето All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...