Развиделява се утрото и в душата,
херувимче в нежна позлата се рее!
От съня ли идва или от зората,
то напъпилите клонки люлее!
С романс или кошмар, отмерва съдбата
и нежно, нежно деня ми разпуква!
С глухарчени чадърчета отнася скръбта,
с макове червени, донася ми пурпура!
И аз, бледа като платно за рисунка,
потъвам в своята невидима омая:
нарисувана картина, окачена в сянка.
Но утре поискам ли, ще се устремя ...