Реалност
В душата си търся защо да живея
и често без изход оставам тъй сам...
разпервам криле и с утеха копнея,
потапям се в бягството, в слепия блян.
-
Но нищо прекрасно не може задълго
във мен да остане и тъмният цвят
на хорските грешки отново изпълва
и мисли, и чувства, и целия свят.
-
Реалност, в която намираш всеместно
лъжи и предателства, гордост и власт,
приятел оставя приятел тъй лесно,
омразата помни отминала страст.
Във обич към някого даваш безкрайно,
щом можеш и имаш, а даже и без.
Накрая разбираш, че някъде тайно
предаден си бил и вчера, и днес...
-
Но спри! - заканвам се аз и преставам,
за миг си затварям очите, и в бяг
от цялата хорска ненавист и врява,
пронизвам с мечтите и злоба и яд.
-
Започвам да търся защо да живея,
но винаги срещам пореден провал,
разпервам криле и с утеха копнея,
но щом се събудя, потъвам във кал.
© Йордан Мишев All rights reserved.
