Реалност?
В стаята празна, със щори закрита,
отново съм сам в тишината.
И лека тъга, неуспешно прикрита,
приплъзва се тихо в душата.
Монитор, клавиши, мишка, слушалки
са помощни средства за мене.
Понякога всички сме толкова малки,
в огромния свят разделени.
Нормалният разговор вече е чат,
във форум - нормалната среща.
И радваш се, щом забележиш познат,
в стерилния свят и това пак е нещо.
Мечтая за огън голям във полето,
компания весела, изблици смях.
Мечтая за ярки звезди във небето,
по гръб да лежа и да гледам към тях.
Напред продължавам с това намерение -
не искам лъжи и духовност фалшива,
натрапена вяра и мрачно съмнение.
Бленувам реалност - истинска, жива.
отново съм сам в тишината.
И лека тъга, неуспешно прикрита,
приплъзва се тихо в душата.
Монитор, клавиши, мишка, слушалки
са помощни средства за мене.
Понякога всички сме толкова малки,
в огромния свят разделени.
Нормалният разговор вече е чат,
във форум - нормалната среща.
И радваш се, щом забележиш познат,
в стерилния свят и това пак е нещо.
Мечтая за огън голям във полето,
компания весела, изблици смях.
Мечтая за ярки звезди във небето,
по гръб да лежа и да гледам към тях.
Напред продължавам с това намерение -
не искам лъжи и духовност фалшива,
натрапена вяра и мрачно съмнение.
Бленувам реалност - истинска, жива.
© Йордан Илиев All rights reserved.
Просто седнах и за двайсетина минути написах тези стихчета,изразявайки някакво свое моментно настроение.