Реалност
212
1
2
С розовите очила... възгордял се оптимистът.
С тъмни, страшни правила... опонира песимистът.
Гали с топла длан детето само майката, която
го обича безпределно със любов, но не от злато.
Няма как да разберем без ориентир или компас,
че всичко идва с висша цел, да сме тук... или без нас.
Лошото настъпва бавно, подозрително доволно.
Носи глад и смут незнаен... и работи най-подмолно.
От години ни мори, безхаберност и невежа леност.
Гони чудни висоти разположена в безбрежност.
Няма кой да ни спаси! Корабът потъва плавно.
Ний... отдавна сме сами, нищо че сме с име славно.
Днес гадателки редят номерологични пасианси.
Сладки думи ни шептят, но какво от тях разбрал си.
Реалността ни е брутална, и стоварва се наред.
Преживяната менталност стегна твърдият корсет.
Но дали палачът мощен, опознал ни е бита?
Българското древно племе готви удар...с духа!
© Валя Сотирова All rights reserved.
