Самотно тяло без душа,
дъждовен май без пролетта,
усмивка разцъфтяла от тъга,
протяжна песен за смъртта.
Лъжа без чувство за вина,
копнеж без трепет на духа,
мечта без миг в реалността,
въздишка вяла от пръстта.
Сърце раздирано от самота,
очи невиждащи от пустота,
куплет изписан със сълза,
и път отвеждащ в пропастта.
Реалност без любов... това е!!!
© Неземна All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
