Във шепите си слънцето поех
със топлина от идващата есен,
перце от малко лястовиче взех...
И трелите на славеева песен...
Добавих още утринна роса,
преди и тя в слана да се превърне.
Прибавих и частица от вкуса
на лятото... което ще се върне...
И полъха на вятър улових!
Успях и него също да прибавя...
И най-накрая... сложих този стих...
Е, просто тъй – за да не го забравя...!
05/10/2011
© Георги Ванчев All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Спомен за лято!