Във шепите си слънцето поех
със топлина от идващата есен,
перце от малко лястовиче взех...
И трелите на славеева песен...
Добавих още утринна роса,
преди и тя в слана да се превърне.
Прибавих и частица от вкуса
на лятото... което ще се върне...
И полъха на вятър улових!
Успях и него също да прибавя...
И най-накрая... сложих този стих...
Е, просто тъй – за да не го забравя...! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация