Речното момиче
РЕЧНОТО МОМИЧЕ
На Геновева Цандева
През завесата, тънеща в мрак,
зазвучават акордите бурни
за копнеж по щастливия брак
между стих с две китари и струни.
От читалищен пъстър афиш,
ти на сцената слизаш голяма –
поетеса и бард, и фетиш,
да стопяваш дистанция няма.
И започва с теб залата в транс
да тактува в редиците скрито
и пред сцената в бавен каданс
да си крие сълзите в очите.
„Как да пеем за тази гора”,
и се молим на „Речно момиче”,
а „Жребецът” в лилава зора
как на „Лунният принц” да прилича.
Запази ми за следващ концерт
място лично, на първа редица! –
да придавам с цветята акцент
на това, що горещо обичам.
© Иван Христов All rights reserved.
Браво!Личи си, че е пълно с любов!Само от нея могат да извират такива могъщи неща!Браво!
