Nov 12, 2006, 10:06 PM

Река и Океан

  Poetry
910 0 7
Река и океан


Ще дойдеш
ли със мен
в гора от
спомени?
Лъжа ли е,
че ни остават
само те
преди магията,
от твоята
обич създадена,
да рухне
само за миг?
Поспри се,
изчакай,
огледай се
за още
мигове
и още
спомени
по пътя си.

Океана
на живота
ден след
ден ни
превзема,
смалява ни,
стопява
волята
и тръпката...
Чувам
гласа ти,
на крачка
от кея съм,
щастлива
крачка,
вслушвам се
и откривам -
пристана
...
си ти!

"Like a river running
To the ocean,
I come back
To you from thousand miles!"


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мери Попинз All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Ще дойдеш
    ли със мен
    в гора от
    спомени?
    Лъжа ли е,
    че ни остават
    само те "
    Хубав стих!
  • Хубаво е в океана на живота
    всеки своя пристан да намира.

    Поздрав и усмивка.
  • Текста на английски, не е мой - от една песен е, обаче на коя група...?
  • Прекрасен стих, Мери!!!
    Поздрави!!!

  • Изострени сетива и чудесни образи. Браво, Мери!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...