Реката и брегът
По запенени бързеи стъпвах,
да достигна оттатък брега.
Често падах и се препъвах,
а не знаех дори как се плува.
Но реката ме носеше лека,
сякаш аз съм ú водното конче,
и не сещах дори и умора,
а брегът ми подаваше клонче.
Щом достигнех го с тиха въздишка,
ставах негова - ефирна и нежна.
Във постеля, от обич застлана,
ме приютяваше в топла прегръдка.
Ден след ден преминавах реката.
Още тук си е с име "Любов",
а брегът се покри със вината,
превърнат във вход - забранен.
И се спусна мъгла, да не виждам
колко пуст и самотен е той.
Ала щом и в съня си го искам,
ще премина оттатък и пак ще е мой.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
Направи го!
