Dec 7, 2011, 10:32 AM

Реката и брегът 

  Poetry
650 0 16

По запенени бързеи стъпвах,

да достигна оттатък брега.

Често падах и се препъвах,

а не знаех дори как се плува.

Но реката ме носеше лека,

сякаш аз съм ú водното конче,

и не сещах дори и  умора,

а брегът ми подаваше клонче.

Щом достигнех го с тиха въздишка,

ставах негова -  ефирна и нежна.

Във постеля, от обич застлана,

ме приютяваше в топла прегръдка.

Ден след ден преминавах реката.

Още тук си е с име "Любов",

а брегът се покри със вината,

превърнат във вход - забранен.

И се спусна мъгла, да не виждам

колко пуст и самотен е той.

Ала щом и в съня си го искам,

ще премина оттатък и пак ще е мой.

 

 

 

 

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??