Dec 9, 2011, 5:55 PM

Реквием

  Poetry » Love
757 0 14

не си 

        нито пръв,

                         нито последен,

по твой

            избор - 

                       пореден. . .


с началото

                 започна 

                              края. . .

няма драма,

                   няма 

                            кръв. . .

но

    боли!


не ме упреквай,

                        че 

                            те мечтах

                                            и 

                                               те обичах. . .

отровата

              лекарството

                                 уби. . .

 

останаха 

              сълзи,

                        пречистили

                                           душата. . .


животът 

             продължава. . .


добър

          и

             лош,

                     но

                         мой!


твоят

         си 

              е 

                 твой!   



4 юли 2011

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...