РЕКВИЕМ ЗА ДЪЛГОТО МЪЛЧАНИЕ
Далеч от суета и от разруха,
забравила на болката гласа,
копнея всеки миг да ми се случат
до днес несбъднатите чудеса.
Да дойдеш в петък – млад и ненаситен,
и цяла нощ под звездния покров
да пием от нектара на брезите,
защото са зачевани с любов.
Зелена клонка да съм пред Великден,
извила плахо любопитен връх
натам, където можеше да стигнем – ...