Реквием за дългото мълчание
РЕКВИЕМ ЗА ДЪЛГОТО МЪЛЧАНИЕ
Далеч от суета и от разруха,
забравила на болката гласа,
копнея всеки миг да ми се случат
до днес несбъднатите чудеса.
Да дойдеш в петък – млад и ненаситен,
и цяла нощ под звездния покров
да пием от нектара на брезите,
защото са зачевани с любов.
Зелена клонка да съм пред Великден,
извила плахо любопитен връх
натам, където можеше да стигнем –
да бяхме двама тръгнали на път.
А тишината в друм ли се превръща,
на обич щом преситен ти си бил?
Пустее оттогава мойта къща,
и – втренчена във залеза, скърби.
Сега накрая – в дните пепеливи,
едва ли има място за печал.
Един от нас си тръгна – мълчаливо,
да чака – другият не пожела.
© Валентина Йотова All rights reserved.
