Sep 22, 2021, 5:08 PM  

Реквием за дългото мълчание 

  Poetry » Love
256 2 4

РЕКВИЕМ ЗА ДЪЛГОТО МЪЛЧАНИЕ

 

Далеч от суета и от разруха,

забравила на болката гласа,

копнея всеки миг да ми се случат

до днес несбъднатите чудеса.

 

Да дойдеш в петък млад и ненаситен,

и цяла нощ под звездния покров

да пием от нектара на брезите,

защото са зачевани с любов.

 

Зелена клонка да съм пред Великден,

извила плахо любопитен връх

натам, където можеше да стигнем

да бяхме двама тръгнали на път.

 

А тишината в друм ли се превръща,

на обич щом преситен ти си бил?

Пустее оттогава мойта къща,

и втренчена във залеза, скърби.

 

Сега накрая в дните пепеливи,

едва ли има място за печал.

Един от нас си тръгна мълчаливо,

да чака другият не пожела.

© Валентина Йотова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??