22.09.2021 г., 17:08 ч.  

Реквием за дългото мълчание 

  Поезия » Любовна
255 2 4

РЕКВИЕМ ЗА ДЪЛГОТО МЪЛЧАНИЕ

 

Далеч от суета и от разруха,

забравила на болката гласа,

копнея всеки миг да ми се случат

до днес несбъднатите чудеса.

 

Да дойдеш в петък млад и ненаситен,

и цяла нощ под звездния покров

да пием от нектара на брезите,

защото са зачевани с любов.

 

Зелена клонка да съм пред Великден,

извила плахо любопитен връх

натам, където можеше да стигнем

да бяхме двама тръгнали на път.

 

А тишината в друм ли се превръща,

на обич щом преситен ти си бил?

Пустее оттогава мойта къща,

и втренчена във залеза, скърби.

 

Сега накрая в дните пепеливи,

едва ли има място за печал.

Един от нас си тръгна мълчаливо,

да чака другият не пожела.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??