Mar 26, 2010, 1:23 PM  

Реквием за един глас

  Poetry » Love
745 0 8

той беше
просто глас
приятен
мек
със топла лятна вечер
между сричките
и полъха
на дунав мост
в рефрен
завързан
точно в пет
преди изтичане
в поредния следобед
на кафе
наточено
от автомата в двора

 

той беше
глас от джиесем
с когото
изведнъж
престанах
да говоря

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Гатева All rights reserved.

Публикувано във:

Нова българска лштиратура; поезия 2018, Х юбилеен алманах, фондация Буквите, с. 246

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...