Реквием за един престъпник
Ще почна май да тегля майни.
Вече страшно полудях.
На всяка крачка някой дебне.
Иска ти пари за хляб.
Дай на мен - аз взех че казах.
И повярвайте сгреших.
Триста клетви си отнесох.
Чух ги даже и във стих.
А шефа му отсреща гледал.
И той ми тегли май една.
малко трудно го фиксирах
през мерцедеса в цвят лила.
Скъп ми каза бил бензина.
Но аз била съм хаймана.
А явно доста и циция.
И още други куп неща.
Но на тясно той ме хвана.
Детето носеше храна.
Как на него тъй съм взела?
Кой продавал без пара?
Трети ден от срам умирам.
Сега ги търся да им дам.
Под сакото съм ги скрила...
Един патлак и боздуган.
© Виолета All rights reserved.
