Nov 23, 2017, 5:44 PM

Рентгеново зрение

  Poetry » Other
670 0 3

иззад очите световете са невидими;

не за нас със тебе, а за другите,

робите на цифрите,

от буквите не виждат думи;

със ириси, екрани хладни,

зеници, камери, заснемат...

а вените им, гъвкави проводници,

живота препредават във сигнали

 

иззад очите световете ти невидими

оглеждат се във моите

прииждат, преливат и пият

цветовете на мислите;

и не магия е палитрата,

а силата, която ние сме

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

  • Не си.Ти пишеш, брате
  • бил съм се спънал на нравоучителния корен... затва...
  • Мда.И нема коментари.Така е то с палитрите...маи ни ги отнемат доста хитричко...

    Позрав от високата планина Джак

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...