Реших!
Къде в житейския си път изгубих своята наивност?
Защо си мисля, че съвсем останах без добра сетивност?
И уж от грешките се уча, но май че не научих много...
Сгреша ли, за пореден път сама към себе си съм строга.
Годините ми с мен растат, а шанс след шанс все проигравам.
Но права е Едит Пиаф - за нищо да не съжалявам!
Харесвам този борбен дух и много му се възхищавам!
Не бягам от проблеми трудни, реших: в живота си оставам!
© Мария Борисова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
