Ревност
Опитах се да те ревнувам,
познаваш ме, не бях такъв човек,
но оказа се, че любовта е лудост
и всеки гледа своя интерес.
Получи се при първия ми опит.
Засякох те с колеги на кафе.
Животът беше толкова страхотен,
че смеехте се всички от сърце.
А моето бумтеше в буйност,
когато той ръката ти пое
и галеше те с поглед блуден
през маската на своето лице.
Тялото ми рухна като цяло.
Посипаха ме адските ти грехове,
които като скулптор бях изваял
в съзнанието на моите страхове.
После всичко си дойде на място,
вече в трезвостта си осъзнах това.
Бе късно жертви да принасям жалки,
в жертва бях принесъл любовта.
© Йордан Малинов All rights reserved.
