Ревност

Jun 25, 2013, 10:45 PM

Poetry » Love

1166 0 3

Опитах се да те ревнувам,

познаваш ме, не бях такъв човек,

но оказа се, че любовта е лудост

и всеки гледа своя интерес.

Получи се при първия ми опит.

Засякох те с колеги на кафе.

Животът беше толкова страхотен,

че смеехте се всички от сърце.

А моето бумтеше в буйност,

когато той ръката ти пое

и галеше те с поглед блуден

през маската на своето лице.

Тялото ми рухна като цяло.

Посипаха ме адските ти грехове,

които като скулптор бях изваял

в съзнанието на моите страхове.

После всичко си дойде на място,

вече в трезвостта си осъзнах това.

Бе късно жертви да принасям жалки,

в жертва бях принесъл любовта.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

petinka67 (Петя Кръстева)

2013-06-27T09:32:27+03:00

Харесах!
Поздрави!
estrellaangel (Естрея Ангел)

2013-06-26T08:06:41+03:00

Ревността е приятна в лека доза, но пък и от нея не би имало нужда, ако хората знаят какво искат!
suleimo (Дани Сулакова)

2013-06-25T22:54:36+03:00

Ревността никога не е била доказателство за любов, а по-скоро за болезнен егоизъм, който убива...