Знам, че съм виновната,

Знам, че съм глупачката...

Знам, че не заслужаваш това,

А аз не заслужавам теб сега...

Знаеш, че ме промени

и аз знам, че те боли...

Знам, че грешката ми е голяма,

не ще забравя тази рана,

която ти оставих - не ще си го простя...

Но, моля те, недей, не ме мрази...

Знаеш колко много ти ме промени,

дълбоко в мен сърцето ми ме мрази.

Знам, че други биха желали...

В прегръдките ти биха горяли...

В мен не знам какво намери...

Сърцето си защо ми подари?

НИКОГА не бих ти го причинила,

знаеш, че това са само думи на гняв.

Никога не бих те наранила,

знаеш, ужасно проклет е моят нрав.

Какво виждаш в мен?

Защото аз в теб виждам всичко.

Защо избра точно мен?

Знаеш, че за теб готова съм на всичко.

Знаеш всичко, ти си в мен, в ума ми...

Знаеш, сладко, че това са само думи.

Промяната усещам, във вените ми тече,

дори и от въздуха ревнувам те вече.

Нещо ново, нереално, нетипично...

Нещо, което е странно и иронично...

Ревността в теб любовта ми успя ли да изцери?

Ревността в мен за наказание ли се всели?

Защо го правя - не знам...

Обичам те прекалено много, за да те дам.

Дори времето мразя отскоро насам...

Съжалявам, прости ми - виновна съм, знам.

Съжалявам!