Feb 23, 2014, 7:47 PM  

Ревността

  Poetry
830 0 0

Ревността ми - предизвикана от теб,

от истинските ми чувства,

които погуби с достойнство...

затвори всички врати към това

отново да повярвам в любовта.

 

Трябва да съм ледена, така ли?!

Да не мога да чувствам най-хубавото,

а именно любовта!!! 

Тя изпълнена е с толкова невинност,

а ти си с грешна представа за това.

 

Грешна е представата ти за всичко,

а щом някой те обича, трябва да го нараниш,

да затвориш всякаква надежда,

да погубиш любовта им...

че момичета сме това ли е грешка...

 

Защото имаме чувства,

защото обичаме,

защото сме лесно раними.

Ревността ни показва, че 

истински са чувствата ни,

показва ни, че можем да 

ОБИЧАМЕ!!! 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Джулияна Николова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...