Ревнуваш ме от самотата?
Здравей и днес, госпожице Тъга!
Отново идваш ми на гости?
Ревнуваш ме от мойта самота
или пък наминаваш просто?
При мен се чувстваш като у дома.
Присядаш тихо в някой ъгъл.
Знам, не обичаш ярка светлина –
за тебе никога не съм се лъгал...
Отдавна знам, че влюбена си в мен
и упорито ме задиряш...
Надежда дава ти, че съм ерген
и страх ме е да те отсвиря?...
На чаша вино само сме били,
какво ли друго да се случи?...
Безкраен низ са тъжните ми дни...
А събеседник аз съм скучен...
Ще те помоля – вече си върви,
че уморих се да тъгувам...
Предчувствам го - през равнини, гори,
най-сетне Тя към мен пътува!...
Ще я посрещна като най-скъп гост,
на масата ще сложа вино...
И в нейна чест ще вдигна скромен тост:
„До днес живях за теб, любима!...”
© Роберт All rights reserved.
