16.02.2017 г., 7:20 ч.  

Ревнуваш ме от самотата? 

  Поезия
990 6 11

Здравей и днес, госпожице Тъга!
Отново идваш ми на гости?
Ревнуваш ме от мойта самота
или пък наминаваш просто?

При мен се чувстваш като у дома.
Присядаш тихо в някой ъгъл.
Знам, не обичаш ярка светлина –
за тебе никога не съм се лъгал...

Отдавна знам, че влюбена си в мен
и упорито ме задиряш...
Надежда дава ти, че съм ерген
и страх ме е да те отсвиря?...

На чаша вино само сме били,
какво ли друго да се случи?...
Безкраен низ са тъжните ми дни...
А събеседник аз съм скучен...

Ще те помоля – вече си върви,
че уморих се да тъгувам...
Предчувствам го - през равнини, гори,
най-сетне Тя  към мен пътува!...

Ще я посрещна като най-скъп гост,
на масата ще сложа вино...
И в нейна чест ще вдигна скромен тост:
„До днес живях за теб, любима!...”

© Роберт Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??