Рибарска одисея
Oбичам много спортен риболов,
ходя в дъжд, във пек и сняг.
Не ловя, вярно, но съм все готов
от рано сутрин, та до късен мрак.
Вчера хванах избледнял кондом,
на кукичката уморен висеше,
ще кажа на жената пак - пардон...
Живарника е празен, както беше.
С приятели за риба се запихме,
Въдиците спяха в храсталака,
а рибите проклети си хихикат,
и празни там торбите ни очакат.
Жената щука иска - гологанин...
Като никога изпъна се блесната,
от дъното извадих партизанин...
Не знаел, че дошла е свободата.
Веднъж на кукичта ми виси русалка.
Помня всичко, беше мразовито.
Захвърлих въдица, такъмите и жалко,
за спомен ми остана гаден трипер.
Ловувам аз от съмнало, до тъмно...
Костури едри, светли кат луната.
Прибирам се във къщи, ще се гръмна,
с партизанина избягала жената.
Като рибар, аз явно съм невежа,
повярвайте, не искам да ви лъжа.
Такъмите си мигом ще зарежа,
на шахмат ще играя вече... тъжен.
Интерпретация по известен руски романс.
ходя в дъжд, във пек и сняг.
Не ловя, вярно, но съм все готов
от рано сутрин, та до късен мрак.
Вчера хванах избледнял кондом,
на кукичката уморен висеше,
ще кажа на жената пак - пардон...
Живарника е празен, както беше.
С приятели за риба се запихме,
Въдиците спяха в храсталака,
а рибите проклети си хихикат,
и празни там торбите ни очакат.
Жената щука иска - гологанин...
Като никога изпъна се блесната,
от дъното извадих партизанин...
Не знаел, че дошла е свободата.
Веднъж на кукичта ми виси русалка.
Помня всичко, беше мразовито.
Захвърлих въдица, такъмите и жалко,
за спомен ми остана гаден трипер.
Ловувам аз от съмнало, до тъмно...
Костури едри, светли кат луната.
Прибирам се във къщи, ще се гръмна,
с партизанина избягала жената.
Като рибар, аз явно съм невежа,
повярвайте, не искам да ви лъжа.
Такъмите си мигом ще зарежа,
на шахмат ще играя вече... тъжен.
Интерпретация по известен руски романс.
© Хухавел Кайлъшки All rights reserved.
