Dec 4, 2009, 8:33 AM

Ричард III (по Шекспир) 

  Poetry
1675 0 5

Скован от недъга, но воден от злоба,

захвърлен от всички, сакат и презрян,

аз злобата своя във меч ще превърна,

а хорската радост ще смачкам във кал.

 

И нека наричат ме както си искат,

туй мен не тревожи ме нито за миг;

коварство и подлост, достойнства наричам,

убийство и смърт ще посея чрез тях.

 

Жените красиви, що в тоз миг ме презират

и виждат недъга, но не и мъжа,

аз тяхната обич с кръв ще спечеля,

а техните рицари с гръм ще сразя.

 

И нека очакват ме дяволи в ада,

и нека остава ми малко живот,

Дори и това, що ми малко остава,

без жалост отсичам го с острия нож.

 

И нека убиец далеч съм от Христа,

и нека сам Луцифер предизвиква ме днес,

аз меча в ръцете не ще го изпусна

и в страх ще треперят всички от мен.

 

Убиец, убиец - ще рекат историци,

убиец, убиец - и що от това?

Аз вашата мамка сега ще разплача,

каквото си ще да ми струва това.

© Валесион Валесион All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??