Ричард III (по Шекспир)
Скован от недъга, но воден от злоба,
захвърлен от всички, сакат и презрян,
аз злобата своя във меч ще превърна,
а хорската радост ще смачкам във кал.
И нека наричат ме както си искат,
туй мен не тревожи ме нито за миг;
коварство и подлост, достойнства наричам,
убийство и смърт ще посея чрез тях.
Жените красиви, що в тоз миг ме презират
и виждат недъга, но не и мъжа,
аз тяхната обич с кръв ще спечеля,
а техните рицари с гръм ще сразя.
И нека очакват ме дяволи в ада,
и нека остава ми малко живот,
Дори и това, що ми малко остава,
без жалост отсичам го с острия нож.
И нека убиец далеч съм от Христа,
и нека сам Луцифер предизвиква ме днес,
аз меча в ръцете не ще го изпусна
и в страх ще треперят всички от мен.
Убиец, убиец - ще рекат историци,
убиец, убиец - и що от това?
Аз вашата мамка сега ще разплача,
каквото си ще да ми струва това.
© Валесион Валесион All rights reserved.
