Рискувам доброволно
Знам шансовете, че са дефицитни,
на никой, знам, фъндъци не отпускаш,
и иде ми сама да се наритам,
че онзи ден за малко те изпуснах.
Ще кажеш, в мене не била вината
и още десет реплики предвиждам,
от този род, до болка ми познати,
които ме разяждат и обиждат.
Но аз не ти се сърдя – нямам право,
ще кажеш, че в живота ти ме няма...
ще кажеш още да не се надявам,
да бъда с теб... и да не правя драма.
Ще кажеш, че реда ти разрушавам,
че нямаш време да се занимаваш с луди,
а аз се изморих да ти повтарям,
че хич не искам в тежест да ти бъда
и няма с нищо да те натоваря,
удобна ще съм ти и ще те слушам
с единствена за себе си награда,
когато може в тебе да се сгуша...
Ще кажеш, че не е във мен вината,
ще кажеш още сто пъти „Върви си”,
но как да се превърна в непозната,
когато върху мен си се подписал?!...
Ще кажеш, уморен че си от мене
и още, че сама съм си виновна,
но от години вече не ми дреме
дали боли? Рискувам – доброволно!
© Ирина All rights reserved.
