Успешно седмицата взе завоя
и спря пред слънчеви врати,
почивката ще е мечтана,
в хазарта ще ми провърви.
Ще хвърлям заровете смело,
години все ме лъжеха така,
че шансът ми бил без постеля
и все съм слабата ръка.
Ако безрисково пристъпвам
и погледът ми все смутен
не гледа дръзко, а отстъпва
късметът няма да е с мен.
© Ниела Вон All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Поздрави!